Често задавани въпроси

Миомите са разраствания на гладкомускулна тъкан с необичаен размер, които се наблюдават в матката и в шийката на матката.

Най-честите симптоми са обилно кървене по време на цикъла, малокръвие, уголемяване на корема и матката, силна болка при полов контакт, болка в кръста и опашната кост, често позиви за уриниране, запушване на маточните тръби (в някои случаи миомите могат да доведат до запушване на тръбите) и запек.

Днес в хирургичното лечение на миомите се използват особено много затворените операции. Ако миомата е близо до вътрешния слой на матката, се оперира хистероскопски, а ако е по-дълбоко и е по-голяма — лапароскопски. През последните години операцията на миома се извършва успешно особено по роботизиран път.

Отговорът е съвсем ясен: не. В много случаи матката може да бъде запазена. Един от важните моменти тук е опитът на хирурга, който прилага тези оперативни техники. Особено при пациентките, при които матката е запазена, проследяването след операцията е важно.

Най-често се среща във възрастовата група 35 – 40 години. Вероятността да се появи в пубертета е доста ниска, но успоредно с напредването на възрастта честотата може да нараства.

С времето в миомите могат да настъпят някои промени, които се наричат „дегенерация“. Най-важната от тях е саркоматозната дегенерация – тя показва, че миомата вече е злокачествен тумор. Честотата на саркома в миома (вероятността за рак) се посочва средно като 1 на 500 жени и тази вероятност нараства с възрастта на пациентката. Много трудно е да се разбере без операция дали миомата е доброкачествена или злокачествена; обикновено диагнозата се поставя след отстраняване на миомата и патологично изследване.

Миомите са доброкачествени тумори, произхождащи от мускулния слой на матката. Тъй като мъжете нямат матка, при тях миома не се среща.

В зависимост от мястото, където се образуват в матката, миомите могат да причинят някои проблеми в половия живот. При миома, родена във влагалището, половият контакт става доста труден. Субмукозните и цервикалните миоми могат да предизвикат болка по време на контакт и кървене след него. Интрамуралните и субсерозните миоми рядко причиняват болка и обикновено не водят до оплаквания.

Окончателното лечение на миомите е хирургичното им отстраняване. След операцията рядко може да се появи кървене от мястото, откъдето е отстранена миомата. Най-важният проблем в бъдеще е разкъсването на мястото, откъдето е отстранена миомата, при настъпване на бременност – това е много сериозно и потенциално животозастрашаващо състояние. Затова жените, претърпели операция на миома, трябва да бъдат внимателно проследявани при забременяване.

При хирургично отстраняване на миомите пациентката е излекувана. При медикаментозно лечение то продължава най-малко 6 месеца.

Въпреки че миомите могат да се срещнат при жени на всяка възраст, най-често се наблюдават при жени в репродуктивна възраст. След менопаузата образуването на нови миоми е много рядко, а съществуващите миоми намаляват по размер или дори изчезват. При момичета, които все още нямат менструация, образуването на миома е много рядко.

Миомите често причиняват оплаквания като обилно и продължително менструално кървене, болка, безплодие и често уриниране. Без лечение тези оплаквания постепенно се засилват; могат да се появят малокръвие поради обилното кървене и повтарящи се инфекции на пикочните пътища, а при двойки, които искат да имат дете, могат да възникнат психологически проблеми. Рядко, при злокачествена миома (сарком), стадият на заболяването постепенно напредва.

Миомите са доброкачествени тумори, произхождащи от гладкомускулната тъкан на матката. След медикаментозно или хирургично лечение миомите могат да се появят отново. При пълно отстраняване на матката (хистеректомия) миомите не се появяват отново, тъй като не остава мускулна тъкан на матката.

В зависимост от разположението си в матката миомите могат да попречат на забременяването или да причинят повтарящи се спонтанни аборти. Субмукозните миоми могат да попречат на забременяването и да доведат до спонтанни аборти. Интрамуралните миоми понякога влияят на забременяването, а понякога не. Субсерозните миоми нямат влияние върху забременяването.

Тъй като миомите обикновено се срещат при жени в репродуктивна възраст, при тях те не изчезват от само себе си. След настъпване на менопаузата обаче миомите могат да се смалят или дори да изчезнат напълно.

Когато миомите не причиняват оплаквания или пациентката не ходи на рутинни прегледи, те остават неоткрити; в този случай могат постепенно да нараснат и да повлияят неблагоприятно на забременяването. При злокачествена миома (сарком) стадият на заболяването постепенно напредва.

Миомите са доброкачествени тумори, произхождащи от мускулния слой на матката. Кистите пък са доброкачествени образувания, произхождащи от яйчниците – т.е. двете възникват на различни места. Кистите обикновено са изпълнени с течност, докато миомите имат плътна структура.

При съмнение за миома е необходимо веднага да се обърнете към специалист по акушерство и гинекология за преглед.