Миома и риск от рак

Миомите са доброкачествени тумори, произхождащи от мускулния слой на матката. Те са най-честият тумор на матката сред жените. Както споменахме в предишните ни статии, с времето в тези миоми се наблюдават някои промени и това се нарича „дегенерация“. Въпреки че има много видове дегенерация, най-важната сред тях е саркоматозната дегенерация.

Саркоматозната дегенерация показва, че миомата вече е злокачествен тумор. Обикновено, тъй като миомите са доброкачествени тумори, те не се смятат за рак. Но когато се установят саркоматозни промени, миомата вече се определя като рак.

А колко често се наблюдават тези саркоматозни промени?

Въпреки че в многото проведени по този въпрос проучвания се посочват различни стойности, честотата на сарком в една миома (вероятността да е рак) се определя средно на 1 на 500 жени. Тази вероятност нараства с напредването на възрастта на пациентката. Тоест при младите пациентки вероятността миомата да е злокачествена е по-малка.

Много трудно е да се разбере дали една миома е доброкачествена, или злокачествена, без тя да бъде оперирана. Въпреки че днес се прилагат някои методи, обикновено тази диагноза се поставя след отстраняването на миомата и патологичното ѝ изследване. Ако патологичното изследване покаже диагноза сарком, пациентката трябва да бъде оперирана отново и да се отстранят матката, яйчниците и лимфните възли в слабинната област. След операцията е необходимо да получи химиотерапия.

Ако миомата е злокачествена и операцията е извършена лапароскопски или с робот, тъй като изваждането на миомата извън корема се прави с морцелатор (раздробяване на миомата с електрически инструмент и изваждането ѝ извън корема), тя може да се разпространи и към другите органи в корема. За да се предотврати това, днес тази процедура се извършва в устойчиви торбички. Тъй като миомата се раздробява в торбичка, при евентуален рак се предотвратява разпространението към другите органи.